Легенда за сътворението

Забрави всичко, за да разбереш началото.

***

Преди да започне времето и да се родят звездите имало само Бездна. Там липсвало всичко онова, което разума познава. И няма думи, които да опишат точно Бездната. Преданието гласи, че в нея дори небитие не съществувало.
Някак по никому неведома причина се сътворили Есенциите. Те са двете прояви на всичко, което е. Двойка сили обвързани за вечността. В своята война безгранична и безконечна те народили свои деца. Първо изпрели нишката на времето. То винаги се нижело напред, състезавайки се със себе си. И все още е тъй, както е било. Сетне Есенциите изваяли формите, по чието отражение е изградено всичко тленно. Но езиците от по-късните епохи са твърде бедни да разкажат точно тези събития. Навярно затова разсъдливите същества гледат в миналото. Искат да разберат началото, все гонят това знание и то все им убягва. Знайно е, постепенно дошло началото на онова, което наричаме космос. Там изникнал мрак, вплетени заедно с формите и времето те изградили материята, а заедно с нея изгряла светлина. С това не свършила войната на двете Есенции, напротив те продължили да създават все по-сложни и по-чудни творения. Те задвижвали космоса, запалили звездите и някога много отдавна сложили начало на живота. Оттогава досега хиляди поколения са изживяли своя път все подтиквани от тези две сили с безброй лица. Любов – омраза, страх – храброст, добро и зло. Все две по две, като ангел и дявол, защото без едното другото губи смисъл. И тези сили воюват у всеки и днес.

Из ръкописи на неизвестен автор в Елизката библиотека

Разходка на ръба

Нощта съвсем не беше тъмна. Пълният месец осветяваше влажната земя, а на ръба между камъка и водата лъчите прерастваха в безкрайна лунна пътека. Спокойствието застиваше тук след здрач, когато дневният бриз утихваше. Обаче след като земята изстина, излезе вятър и разгневи морето. Вълните се разбиваха шумно в подножието на високите скали. Ежедневният нежен плясък сега се бе превърнал в тътнещ грохот. Вихърът на въздуха с лекота си играеше с избуялата, изсушена от слънцето трева.